Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2017 21:49 - Държавният кораб
Автор: eretik Категория: Политика   
Прочетен: 552 Коментари: 0 Гласове:
0



В „Държавата“, Платон разказва историята за „Държавния кораб“. Екипажът се разбунтува и взема кораба под свой контрол. Ръководителят им, изключително убедителен, но доста глупавичък, се стреми да угоди на екипажа като ги повежда на разходка за забавление. В началото всички си прекарват добре. Въпреки това скоро започват да се карат и пренебрегват указанията на навигатора за курса на плаване. Тяхната горделивост предизвиква бедствие. Корабът се разбива в скалите и потъва. Платон счита това за неизбежната участ на демокрациите.

Глупави и популистки лидери биват избирани, всеки иска да води щастлив живот на момента и да се държи безотговорно. Всеки иска незабавно удовлетворение и се стреми към лесните удоволствия. Мързел и самоугаждане – кораб на глупаци, насочил се право към скалите, а навигаторът е изхвърлен зад борда за забавление. Демокрациите приемат глупави политики и отхвърлят добри такива. В тях опитът и мъдростта не се ценят. Корабът на държавата трябва да бъде навигиран от умните – от най-добрите и най-талантливи хора.

Популизмът винаги води до катастрофа. Демокрацията е била нестабилна и лицемерна по времето на Платон – демократичните атиняни разчитали на робски труд, изградили тиранична и фашизирана империя, решително загубили войната със Спарта и екзекутирали Сократ. Демокрацията е един от най-големите политически трикове на всички времена. Неслучайно вече демокрацията получи прякора dumbocracy – от английското dumb – глупав, тъп. Мантрата „Свобода и демокрация“ е една от най-неясните, противоречиви и мнимо благовидни фрази в историята. Тя трябва да се замени от „Свобода, равни възможности и меритокрация“

Платон е бил решен да попречи на глупавите да вземат властта (той е презирал демокрацията). Затова създал мита за смесените метали – неговата благородна лъжа, чрез която да задържи нерационалните и глупавите далеч от властта. Природата, според мита, е смесила различни метали у различните хора. У някои има повече злато (това са Пазителите – рационалният елит). У други – повече сребро – това са помощниците на пазителите – армията, у трети – повече желязо и бронз – това казва Платон са фермерите, занятчиите и търговците. Тази интелектуална кастова система, обаче не е била фиксирана. Един талантлив фермер може да се издигне до Пазител, а неумел Пазител – да загуби своя ранг. В платоновата система, златните са най-умните – управляващият интелектуален елит. Най-сърцатите са войниците – тези със сребърна природа, а обикновените и стремящи се единствено към трупане на печалба и статус жители са тези с бронзова и метална природа. За Платон, хората мислещи единствено за пари (модерните капиталисти) са най-нисшият социален слой.

В нашият свят обратното е вярно – парите са боготворени, а богатите са лидерите на обществото. Интелектуалците са натикани в миша дупка и най-често заемат неефективни академични длъжности. Войниците налагат волята на хората с пари. На платоновите Пазители е било забранено да притежават частна собственост. Те са живеели в затворена общност и са се хранели на обща трапеза. Техният ум е трябвало изцяло да се концентрира върху благото на хората, не върху тяхната собствена печалба. Още веднъж виждаме как днешната политическа система е пълна противоположност на този идеал. При Платон, както и при Питагор, мъжете и жените са равнопоставени – това е без прецедент в онези времена, а и до ден-днешен не е напълно постигнато. Никъде в съчиненията на Платон няма да срещнете ни най-малък намек, че жените и мъжете не са еднакво способни интелектуално. За тях се предвиждало същото обучение и ако те докажели, че са по-добри от мъжете, те е трябвало да управляват.

Децата на Пазителите трябвало да бъдат отгледани общо от всички тях, така че на родителите им да остава време да се занимават с държавните дела. В момента общественият елит се стреми почти изцяло да осигури добруването на своите семейства и така създава потомствени династии. Семейството е главният фокус и интерес на тези хора: всички останали да вървят по дяволите. Платон е изпозлвал Спарта като модел за своите Пазители, но със съществената разлика, че спартанците са отделяли децата от семействата им на седем години, за да ги превърнат в идеални войници (най-добрите в античния свят), докато Платон е искал да създаде прослойка от идеални интелектуалци – най-мъдрите сред хората. Наистина, някои от идеите на Платон може да изглеждат нереалистични, но той успява да предвиди много от проблемите, пред които се изправя днешното общество.

В държавата на Платон, лидерите са рационални политици, работещи за общото добро. Те не са алчни и користолюбиви олигарси, стремящи се единствено и само да застанат на върха. Трябва да сме полудели щом оставяме най-лошите да ни управляват, вместо най-добрите. Системата на Платон е пример за аристокрация – „управление на най-добрите“. Това със сигурност не означава управление на най-богатите (плутокрация), въпреки че именно те с готовност представят себе си за най-добрите.

В системата на Платон те са част от простолюдието. Всеки, който иска да използва властта, за да се уреди финансово, трябва да бъде държан надалеч от нея. В едно меритократично общество, хората, които в момента управляват, биха имали ограничен успех в живота. Те няма да имат шанса да се домогнат до политическата власт. Свръхбогатите не трябва повече да управляват обществото. Талантът – без той да бъде измерван в пари, трябва да бъде единственият критерий за придобиването на социален статус. За имат всички еднаква възможност да развият своите таланти, образователната система трябва да бъде публична и безплатна. Хората, които избират да се обучават на частни начала не трябва да заемат каквато и да е било публична длъжност. Защо данъкоплатците да плащат заплатите на привилегировани индивиди, които, от чист егоистичен интерес, са избрали да получат елитно образование, от което много хора са били лишени поради липса на средства. Ще бъде лудост избирателите да гласуват за такива личности. Те вече са доказали, че изпитват презрение към обикновените хора и че не искат да дишат един и същи въздух и да обитават едно и също пространство като тях.

Според Платон душата се състои от три части: разум, дух и желание. Този модел се пренася и върху неговтие разбирания за държавното устройство. Пазителите отразяват разума, армията – духа (смелостта), а останалите хора – желанието. Всеки един от трите компонента се свързва с определен метал – разумът – със златото, духът – със среброто, а желанието с бронза и желязото.

Обществото върви надолу, според Платон, ако се управлява от железни и бронзови хора - от чисто желание. Лидерите на такива държави се ръководят от алчност и егоистични цели. Те даже гледат на користолюбието като на ценност. Те винаги се грижат единствено за себе си и близките си. Всеки гледа своя интерес. Атина е била такава държава, както при демократично, така и при олигархическо управление. Железните и бронзови държави са доминирани от компонента на психиката, наречен „Ид“ от Фройд и са отдадени на търсене на незабавно задоволяване на потребностите и на живот изпълнен с лесни удоволствия. Културата и духовността са в упадък. При демокрацията процъфтяват популизмът и вулгарността, а при олигархията – социалното разделение и суетата. Държава, управлявана от сребърни хора е военна диктатура. Тя ще бъде авторитарна и тоталитарна. Спарта е такъв пример. Ако духът е изразен религиозно, а не чрез физическа сила, държавата се превръща в теокрация, по подобие на модерен Иран.

Главата е седалището на разума, сърцето – на емоцията, духа и волята, стомахът – на инстинкта и желанието. Управлението на сърцето води до свят, ръководен от комплексни емоционални наративи – каквито са религията, монархията и национализмът, които от своя страна водят до религиозно и етническо противопоставяне. Управлението на стомаха води до самозадоволяване, егоизъм и търсенето на лесен и мързелив живот. Модерното консуматорско общество показва елементи на стомаха и сърцето, но никога – на главата и разума. Разумът всъщност никога не е управлявал пълноценно - малките държави, основани от питагорейците според принципите на Логоса са били доста успешни, но са били унищожени от враговете си. Най-доброто нещо, на което е способна Главата е създаването на Конституция – управление чрез закони, а не чрез хора (политици). Тази Конситуция трябва да може да еволюира и да се настройва според обществените промени. Тя трябва да бъде одобрявана от всяко следващо поколение. Най-големите постижения на човечеството са два метода – този на математическата логика и научният метод, разчитащ на наблюдения и експерименти. Това, което е нужно е да се създаде също толкова ефикасен метод, приложим в социалните науки – политика, икономика, социология, психология и теология.

 

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eretik
Категория: Политика
Прочетен: 6522
Постинги: 4
Коментари: 1
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031